Какво ядем като пътуваме?
Ама аз искам да си почина и да не готвя…Аман от тия битовизми. Е, да де, но понякога отиваме на отдалечено място, където логистично не е оправдано да изискваме някой да ни приготви или намери трето лице, което да ни достави.
Лично аз винаги ама винаги търся покрив под който е уютно, има интериорни решения, които имат смисъл, и не на последно място - има функционална кухня.
Нека желанието ми да си приготвям сама храната да не се бърка с факта, че ако съм в населено място, където има какво да опитам в бистро, на бара или отявлено капанче с история, ще съм си го отбелязала мислено като “трябва да”.
Тук няма да последват снимки на кухнята, в която са приготвени тези шедьоври, нито пък рецепти. Не защото кухнята не заслужава снимки. Фокусът на тази така поднесена храна за един, целенасочено сервирана в стар капак от пенсиониран гювеч е в намирането на храна в движение с помощта на съвсеееем малко плануване и повече отстояване на принципно несъгласие с апатията към храната по време на път.
