Домашно Сладко

През 1998 заминах за Детройт, САЩ. После се преместих на юг. В ранните години на новия век многократно съм получавала хабер от селски прозорец с гледка към родопска пасторална идилия. “Виж, точим кори.” Виждам, виждам… На типичната метър на 60см масичка с мушама се мъдрят малко, но важни продукти, а на фона освен, че нечии крака шават самодоволно между касата и широкия и дълбок перваз на прозореца, се търкалят бърчинки и фасади на плевни.

2016 дойде и най-накрая имах шанса да се запозная със Славейно - селото на приятел. Върнах се там, отново през 2018 и забленувах малка къщичка с целогодишен достъп до някой прозорец. Лято, 2020 заживях в къща на гредоред и първото, което направих беше да проверя дали мога да запаля една от трите печки, които наследих.

Това бяха първите ми впечатления от къщата: има печка, има покрив, има двор и като светнеш лампичка, отвън изглежда сякаш има живот в нея.