Прословута

Река, мъгла, сутрин. Колко много ми е липсвала тази прословута пловдивска мъгла през годините. Дотам, че съм стигала да потегля на път до съседен щат, където има условия за мъгла.

Сега оценявам местоживеенето и се възползвам с непринудени забежки до брега ѝ или някой от мостовете. Сгъстява ли се или вдига, емоцията е все там - на съпричастност като свидетел на живота около реката.