Накривената кърпа на Захаринка + манатарка трофей

От известно време снимам хора без никакви очаквания. Загубих стремежа да получа драматичен израз на колоритно лице или меланхолична нотка при среща с интроверт. Не се и напрягам да “прозра” каква е особата пред мен, защо не откликва по начина по-който си представям. И вече просто ги виждам. Дори и да греша в преценката си за дали би се получил добър портрет, пак снимам и то без да режисирам. Е, да, иска ми се да имам бюдет за екставагантна фотосесия, в гората, на реката или на покрива на сграда с реквизит и по точното време на деня. Но и това ми стига вече, да уловя момента, когато Захра се връща с трофей манатарка гигант и я показва къде гордо, къде ти натрива носа, че дори и с накривена кърпа, тя е доволна от живота, когато е навън и се върне с добив.