Първата среща с Родопа (c.2016)

Като чуя някъде шума на река, което всъщност звучи като оксиоморон, ставам нетърпелива да я намеря и видя с очите си дали е бистра, тиха, буйна, дълбока. И когато се окаже, че водата е толова чиста, поема и отразява всеки слънчев лъч и дъното и блести като златен пясък, тогава ми се иска да приседна и застина там, със стъпала заземени и коси разпилени, докато плискам пълни шепи с хладна вода на лицето си.