Ива и Борис плюс бебе. В очакване.

Когато живееш в планинско село и къщата, която обитаваш е студеничка, да не казвам мразовита, имал си благоразумието да стъкмиш огън още като си отворил очи, външните минувачи продобиват леко романтичен характер. В противен случай си остават силуети, размазани от временния дискомфорт.

🎃

Тиквата някой ми я даде през есента. Тя живееше самоотвержено с мен в една стая и нямаше как да не я увековеча през февруари. Струва ми се, че в края на фалшивата пролет в Родопите се поразмекна, но и двете издържахме стоически на ледения натиск.