Когато трапезите в една къща са като сцена
И не само заради естествения природен декор, който се открива от верандата на плевнята.
От какво има нужда един дом, когато голямата маса е налице?
ХРАНА
И тук идва въпросът - откъде? Кой ще я проготви? Има ли значение?
И колкото повече върпроси, толкова по-лично и по-автентично става. Ако вкъщи не си правите труда да разнообразявате, да търсите нови доставчици, да пробвате непознати кухни или кулинарни книги за помощ, то поне като пътувате имате тази възможност да избирате.
Да, винаги може да напазарувате от супермаркет и да приготвите обичайното според условията на къщата за гости. Или…Може наистина да гостувате на Балкана, в случая, и да се поинтересувате какво расте там сезонно, има ли хора, кото отглеждат и добиват животинска или растителна храна и как може да стигнете до тях.
Тук би следвало да предложа справочник за производители, но съм бедна откъм впечатления, лични запознанства и пътувания.
*Гарантирам, че стига да имате желание и разпитате, поставите си го за цел и имате нагласата да потърсите нов източник на храна, ще се окаже, че там расте всичко, местните, макар и пръснати и рехаво обитаващи планината, респективно слабо населените места, са значително автономни. Ако подходите с уважение и търпение, ще ви нахранят.
И ХОРА, РАЗБИРА СЕ
Сядали ли сте на маса с непознати хора? Да се храните, да поговорите междудругото?
За мен няма нищо по-естествено от това да споделиш храна с непознати. Ако трябва да степенувам кое ми е по-приятно - да се храня с непознати, познати или сама, ще избера на първо място да се нахраня с непознати. Макар и да се чувствам неловко заради интровертната ми същност, ако има някакво напрежение, то бързо отминава.
Храната, особено такава между хора с различни корени, а не сме ли всъщност повечето различни, е естествен проводник за споделени истории, наслада от самата храна и компания, в резултат на което от масата се става цялостно сит. Рутината да се нахраниш за да добиеш енергия се заменя с радост от общуването.
И нека си кажем истината - ако на вашата маса хранещите се не си носят телефона като спасителна жилетка, то на мнозина по мое наблюдение, те са неизменен прибор. Като излишна лъжица за охлюв.
На обща маса с непознати, не от ония, на които попадаш на сватба, дори и да не консумираш хляб ти се прияжда.
