Златни хора на хълм

Анонимността на малките силуетни хора е вдъхновяваща. Мога да си ги впиша в история, а мога и да ги оставя непокътнати от времето и мястото.

“…възвеличеното ежедневие и онази красота , която може да ни се ракрие само, чрез фотоапарата - кътче от материалната действителност, което окото или изобщо не вижда, или не може само да отдели от околното; или пък да види от птичи поглед.”

Previous
Previous

Изпращаш подивяла роза, посрещаш свелтлина и една сълза

Next
Next

Под луната. Под часовника.