Изпращаш подивяла роза, посрещаш свелтлина и една сълза
Или как може да завариш пипалата на една дивачка, заплетени в решетките на безвремието и осиротяването на един някога дом, да опиташ да реабилитираш дългите ѝ коси, безуспешно, и да преклониш глава пред ласката на нова светлина и живот.
Не успях да я разплета, но пуснах свеж въздух и струя слънчев лъч като освободих прозореца.
“Топузлии бяха решетките на прозорците, надълбоко дръпнати от другия край на потона, да не я види слънце кощата. В нея беше най-скрито и най-топло. ”